Шестте основни вида китайски чай
Според китайска легенда, чаят е открит в древен Китай преди повече от 4000 години по времето на управлението на император Шен Нонг. Историята разказва, че листа от близко чаено дърво са попаднали във вряща вода и той е решил да го консумира така или иначе, откривайки ароматната напитка, която сега познаваме като чай.
Независимо от това кога и как всъщност е открит чаят, през годините той се превръща в неразделна част от китайското общество, като в крайна сметка се вплита в ритуали, изкуство и ежедневието. По този начин много региони на Китай са разработили уникални техники за обработка и различни стилове на чай, отразяващи техния климат, култура и традиции.
Въпреки че има много различни видове китайски чай, те обикновено се разделят на 6 категории или класификации: Зелен чай, черен чай, улун, бял чай, жълт чай и пост-ферментирали чайове, категория, която би включвала чайове като пуер или лиу бао.
Зеленият чай, макар и доста популярен в целия свят, за първи път е бил събиран, произвеждан и консумиран в Китай и оттогава се е превърнал в емблема на културата и традициите.
За производството на зелен чай листата се запарват на пара или се запържват бързо след като бъдат обрани, за да се предотврати максимално окисляването. Този процес, известен като фиксация или Sha Qing, помага да се запази естественият жив цвят и вкус на растението.
Ароматният профил на зеления чай често се описва като тревист, растителен, орехов и флорален.
Известни сортове зелен чай са Longjing и Bi Luo Chun.
Черният чай е известен като „хун ча“ или червен чай, поради червения оттенък, който се получава при варене.
За да се произведе черен чай, след процеса на сушене листата се навиват или натрошават, за да се окислят допълнително, което води до по-тъмен цвят и аромат.
Този продължителен процес на окисляване придава на черния чай по-тъмен оттенък, по-силен аромат и по-дълъг срок на годност от зелените и улунските чайове.
Ароматният профил на черния чай често се описва като тъмен, малцов, опушен, плодов или флорален. Известни сортове черен чай са Keemun и Lapsang Souchong.
Терминът oolong произлиза от традиционното му име „wulong“, което означава „черен дракон“.
Този вид чай е полу-окислен до диапазон между 8% и 85%, което го поставя някъде между зеления и черния чай по спектъра на окисляване и води до голямо разнообразие от сложни ароматни профили, често въплъщаващи нотки на цветя, плодове и сметана.
Известни сортове oolong чай са Tie Guan Yin и Da Hong Pao.
Белият чай претърпява минимална обработка и често се суши просто на слънце, което позволява на обработения чай да запази естествените характеристики на чаеното растение.
Ароматният профил на белия чай често се описва като деликатен, лек и леко сладък.
Няколко известни сорта бял чай са Shou Mei, Bai Mudan, Baihao Yinzhen и Yue Guang Bai.
Жълтият чай се обработва по подобен начин на зеления чай, но с добавена стъпка на „пожълтяване“ или „задушаване“ към процеса. Това води до по-нежен, сладък и освежаващ ароматен профил. Жълтият чай обикновено има по-гладък и по-малко тревист вкус в сравнение със зеления, като често се долавя аромат на кестен и мед.
Известни сортове жълт чай включват Junshan Yinzhen и Meng Ding Huang Ya.
Пост-ферментиралите чайове биха включвали чайове като пуер, който е вид чай, кръстен на района Пуер в Юннан, Китай. В днешно време има два вида пуер чай: по-традиционният стил, известен като Шенг, и по-модерният метод на производство, известен като Шу.
Докато Шенг Пуер се обработва предимно по начин, подобен на зеления чай, макар и с някои малки разлики, Шу Пуер се произвежда чрез натрупване на чаени листа на влажно и оставянето им да ферментират при контролирани условия.
Ароматният профил на пост-ферментиралите чайове може да варира значително в зависимост от вида чай, начина на обработката му, както и от това как е бил съхраняван и отлежал.